Списание 8, брой 8/2022 г.

Те са в Родопите

ЕКИПЪТ НИ ЗАСНЕ 9 НЛО 

Хората от село Орехово още треперят след срещата с високи бели същества

Източник - списание 8

Крайбрежната охрана на Куба откри кораб в Карибите, който изчезва в Бермудския триъгълник преди почти век

  Крайбрежната охрана на Куба откри кораб в Карибите, който изчезва в Бермудския триъгълник преди почти век. На 18 май 2015 г. властите в Куба съобщиха, че бреговата охрана е открила стар кораб без екипаж в Карибите. Според тях намереният кораб е известен американски SS параход. „Котопакси“, изчезнал в Бермудския триъгълник на 1 декември 1925 г.

Кубинските власти записаха появата на кораба на 16 май. Тогава той внезапно се появява западно от Хавана в ограничената зона. След продължителни неуспешни опити да се свържат с екипажа на кораба, бяха изпратени три патрулни лодки на кубинската брегова охрана, които го прихващаха.

Приближавайки се до целта, граничарите бяха шокирани от видяното. Корабът беше ръждясал и очевидно много стар. Те бяха още по-изненадани, когато се качиха на кораба - на него нямаше екипаж и навсякъде царуваше запустение. Веднага беше видно, че корабът е изоставен от десетилетия.

По-късно се оказа, че откритият кораб е построен преди сто години и е легенда за Бермудския триъгълник. Оказа се, че намереният кораб е същият "Котопакси", който мистериозно изчезна през 1925г.

По време на инспекцията на кораба на борда е намерен дневникът на капитана, който е служил в момента на изчезването на кораба, в клиничната навигационна компания Clinchfield. Автентичността на дневника бе потвърдена от експерт от Куба Родолфо Крус Салвадор. Той каза, че бордовият дневник съдържа много ценна информация за ежедневието на екипажа, но за съжаление не даде никакви улики за изчезването на кораба и неговия екипаж.

Документът описва интересни подробности, записани преди изчезването на кораба. Последното вписване в бордовия дневник е направено на 1 декември 1925 г. На този ден е SS. Котопакси извика бедствие и спря да общува. Оттогава вече почти 90 години няма информация за кораба. На 31 декември 1925 г. той е включен в регистъра на изчезналите хора и въпреки факта, че в последното си съобщение екипажът съобщава, че корабът потъва, той става част от легендата за Бермудския триъгълник.

Котопакси напуска пристанището на Чарлстън в Южна Каролина на 29 ноември 1925 г. По време на отпътуването на борда имаше 32 моряци, начело с капитан Майер. Корабът е трябвало да достави 2340 тона въглища до столицата на Куба - Хавана, но по неизвестна причина изчезна при неизвестни обстоятелства два дни след излизането от пристанището.

Тъй като няма информация за местонахождението на товарния кораб през последните 90- години, вицепрезидентът на Министерския съвет на Куба генерал Абелардо Коломе обеща, че властите на страната му ще разследват, за да разкрият мистерията около изчезването и появата на мистериозния кораб.

Припопняме , че Бермудският триъгълник обхваща района между Бермудите, Маями и Пуерто Рико. В този район десетки самолети и кораби изчезнаха неизвестно, съдбата на повечето от които все още не е известна. Виновниците за тези мистериозни изчезвания са наречени от свръхестествени сили, до интригите на извънземните цивилизации.

Тези теории обаче са популярни главно сред хората и учените не ги разпознават и обясняват всички аномалии на Бермудския триъгълник с човешки грешки при контрола на самолети и кораби и всякакви природни явления.

Но мистериозният външен вид на легендарния SS. „Котопакси“ предизвика голям интерес в научните среди и това трябва да накара много експерти да преразгледат своите убеждения по този въпрос, защото внезапното връщане на кораба след 90-годишно отсъствие не може да бъде обяснено с природни явления и човешки грешки.

Който има тежки грехове, не може да изкачи Караджов камък

 На Белинташ страшните болести изчезват

Загадка е, дали магичната сила на Западните Родопи е помогнала на 7 души да забогатеят, или седморката милионери умишлено е избрала на построи къщите си с изглед към загадъчната планина. Село Мостово, където днес живеят 61 души, 7 от които с над 7-цифрени банкови сметки, се намира точно в центъра на енергийния триъгълник Кръстова гора - Белинташ - Караджов камък. И собствениците на едни от най-стабилните компании в България, сред които "Хъс" и "Пълдин", черпят с пълни шепи от мистичната сила на местността.

От дълбока древност хората са смятали, че трите точки на триъгълника очертават енергиен портал, който улавя, концентрира и слива заряда на земята и небето, давайки възможност на човек да стане част от него. Не случайно именно в тези три точки са били основните светилища на бесите.

Влиянието на бесите било толкова голямо, че след векове така наричали всички тракийски племена в Родопите. От тогава до днес се знае, че мястото, на което сега са съградени църквите от Кръстова гора, е за връзка с Бога,  скалата, наречена Караджов камък е порталът към света на мъртвите, а платото, кръстено през Средновековието Белинташ - към космоса и света на живите. 

Белинташ означава бялата скала. За бесите тя била Скалата на познанието. Това е най-ниската от трите точки - около 1200 м. надморска височина.  Платото е продълговато и скалисто с дължина 800-850 метра и ширина 20-40 метра в различните зони. Образувало се е вследствие изригването на вулкан, чийто кратер е съседният Караджов камък. Върху скалата има система от улеи и ямки, които са като скачени съдове и при дъжд водата в тях прелива последователно. Няколко щерни (резервоари за вода) заемат централно място. Най-голямата е с диаметър 2,1 м и е дълбока 2,45 м. Интересното е, че дори при големи жеги не пресъхват.

Тайните на Белинташ преминават през портала на времето и стигат до нас през 70-те години на миналия век, когато местен овчар случайно намира древна сребърна плочка. На нея е изобразен мъж, седнал на трон, на фона на пълзящи нагоре змии. Учените ахват - оброчна плочка на тракийския бог Сабазий, бог на слънцето, живота, плодородието, лечебната сила. Другото му име е Загрей и всъщност е тракийският първообраз на Дионис, култът към който се разпространява по-късно в Гърция и Рим.

От този момент представата за Белинташ като обикновено тракийско укрепление се променя. Археолозите постепенно разбират, че става въпрос за скално сакрално светилище, което в древността е било равно на това на  Перперикон.  Обслужвало е целите Родопи и Горнотракийската низина. Според учените датира от петото хилядолетие преди Христа, което го прави и едно от най-старите у нас. Тук бесите са извършвали кървави жертвоприношения, мистични религиозни ритуали, свързани с космоса и познанието.

Според изследователи мястото е древна астрономическа обсерватория. И който легне на скалата и погледне към нощното небе, веднага ще разбере защо. Човек има усещането, че се носи в космоса, а звездите са много близо. Астрономи разчитат върху скалата небесна карта, чрез която предците ни са определяли местоположението на звездите.

На платото сякаш нито един природен закон не важи. Компасът не дава реална посока и стрелката му се върти в различни посоки. Снегът не се задържа за дълго въпреки голямата надморска височина. На това място небето се слива с земята. От прастари времена до днес се пази вярването, че ако болен легне в някоя от ямите на платото, ще оздравее, излекуван от мощната енергия на Белинташ. Така както за Караджов камък се смята, че който има грехове няма да може да изкачи отвесната скала и да погледне света от върха й. Той е висок 1448 м, намира се в най-югоизточната част на родопския рид Градище.  В неговите отвесни скали се е образувал  тесен улей, в който незнайно как е заклещен огромен камък - сякаш поставен от висша сила. Днес в скалите на улея могат да се видят издълбаните още от времето на траките дупки за стъпала. За любителите на мистерии има паянтова стълба, но ползването й е истинско предизвикателство и всеки, който се катери по нея съвсем сериозно се пита колко непростими са греховете му, които ще го спрат по пътя.

Първите археологически проучвания на Караджов камък прави през 2004 г. проф. Иван Христов, заместник-директор на НИМ. Те показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII - VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.

По-късно светилището е използвано през III - IV век сл.Хр., та чак до VI век - намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I, управлявал в периода 527 - 565 г.

Легендите за камъка са от по-ново време. И се свързват с Караджа войвода от асеновградското село Яврово, който пазел хората от нашествията на турците. След зверското убийство на местна девойка, Караджа войвода нападнал и избил 25 турци османлии, като оставил само един, който завел и предал на валията в Пловдив с думите, че българите от Станимашко няма да търпят повече зверства и издевателства. Валията се разгневил и изпратил войска, която обградила войводата и го убили при скалата. Оттогава тя носи името му.

Като всяко мистично място у нас Караджов камък също се свързва със съкровище. Преди да умре Караджа войвода заровил някъде под камъка несметно имане. Но, тъй като от дълбока древност скалата се свързва със света на мъртвите, местните хора избягват да говорят за Караджов камък, смятат го за нечисто място, а митичното съкровището - за прокълнато. Затова съветват всеки любител на тайни и загадки да го изхвърли,  ако случайно го намери.

Още една легенда за магичното място е свързана с извънземните. Почитателите им съвсем сериозно вярват, че гранитният камък, заклещен между вертикалните зъбери, е спуснат от извънземни, а енергийният триъгълник е космическата база с площадка за НЛО.

Независимо от всички предания и вярвания енергийният триъгълник на бесите остава едно от най-красивите и впечатляващи места в България. И със сигурност всеки, който веднъж го е видял, мечтае да се върне отново.

Мистерии, които науката все още не може да обясни

Пирамида на Луната

Съществува пирамида на Луната? Ако се вгледате в изходното изображение, получено по време на мисията на „Аполо-17” през 1972 г., лесно ще забележите загадъчният триъгълен обект. Но може ли да е пирамида? Въпрос, спорен и противоречив до днес.

Архантропът от Петралона

През 1959 г. пастир се натъква на пролука, водеща към пещера в северната част на Гърция. В пещера е открит човешки череп, вграден в стена, наречен впоследствие архантропът от Петралона. Възрастта на черепа е определена на 700 000 години и това са най-старите, известни до момента останки на човек от европеиден тип. Най-любопитният сюрприз обаче поднася д-р Поулиянос, член на Международния съюз на антропологическите и етнологически науки на ЮНЕСКО (IUAES), който установява със специално изследване, че въпросният архантроп е еволюирал в Европа отделно и не е свързан с видовете предшественици на съвременниия човек, произлезли от Африка. След това откритие, гръцкото правителство забранява всякакви по-нататъшни изследвания в пещерата Петралона. Защо ли?

Несъществуваща държава

През юли 1954 г. мъж пристигнал на летището в Токио. При редовната проверка на документите му японските гранични власти откриват, че в графата за национална принадлежност е посочена държава под името Taured - страна, която изобщо не съществува. В същото време паспортът изглеждал напълно автентичен. Тогава помолили мъжът да покаже страната си на картата на света и той без колебание посочил територията на княжество Андора. В този момент обаче забелязал, че родината му е изписана под друго име и изпаднал в искрена ярост, настоявайки, че страната му съществува от хиляди години. Мъжът бил предаден на полицейските власти, които го отвели в хотел и го настанили там временно под охрана. Няколко часа по-късно обаче установили, че мъжът е изчезнал от заключената и строго охранявана хотелска стая, която нямала балкон. Повече никой никога не е виждал този мъж отново. Загадката и до днес си остава неразрешена…

Мъжът от Самъртън

В ранните часове на 1 декември 1948 г., на плажа на Самъртън Бийч в Австралия е открито тялото на неизвестен мъж, на видима възраст около 40 години. Той лежал по очи, с наполовина изпушена цигара. Мъжът бил добре облечен, с костюм, малко по-дебел от нужното за сезона, без никакви признаци от насилие или борба. Всички етикети от дрехите му били изрязани, документите му липсвали и не са открити данни за самоличността му в нито една база данни.

Разследващите така и не успели да разберат нито кой е този човек, нито от какво е умрял. Мистерията става още по-голяма, тъй като в таен вътрешен джоб на панталона на жертвата е открита хартийка с текст “Taman Shud”. Текстът е проследен до рядко издание на книгата “Рубаят” от Омар Хаям, на гърба на която имало някакъв шифър. Много специалисти са се опитали да разбият кода, но без успех. Самоличността и причината за смъртта на този човек си остават загадка и до днес. Случаят все още е отворен и много хора все още продължават да работят по него.

Златото на Третия райх

Стойността на плячкосаните от Хитлер и нацистка Германия съкровища би трябвало да е колосална, като се има предвид, че според различни исторически сведения, сред тях има златни слитъци, ювелирни изделия и чужда валута на обща стойност от $ 4 до $ 5 млрд. В същото време, в края на Втората световна война нацистските съкровища загадъчно изчезват от сейфовете на Райхсбанк.

Изчезване на Деветия легион

По времето на римска Британия 5000 от най-добрите римски войници тръгват на север, за да потушат въстание, но се изгубват в гъста мъгла в Каледония. Факт, и до ден днешен не е намерена и най-малка следа от тях.

Повече никой не чува за тях. Няма останки и улики.

Легендата за изгубеният 9-ти легион придобива голяма популярност благодарение на Розмари Сътклиф, чиито шедьовър „Орелът на Девети легион“ става бестселър през 1954 г.

Мистериозната подводница U-3523 на Хитлер, евакуирала фюрера и златото на Райха в Аржентина

U-3523 е една от подводниците на Хитлер тип XXI - за времето си тя е с нов и изключително напреднал дизайн, но е внедрена твърде късно, за да спре съюзническите победи. Около нея витае интересна легенда. Това е първият за тогавашното си време клас кораби, предназначени да плават под вода за продължителен период от време, снабдени са с технология, която им позволява да преминават без прекъсване в Южна Америка.
Смята се, че U-3523 потъва след британската атака от Б24 "Освободител" на 6 май 1945 г., пише сайта bgspomen.com, позовавайки се на Блиц. Подводницата на Хитлер така и не е открита, затова и се появяват слуховете, че е успяла да се измъкне и всъщност е изпълнила доста тайна мисия. В момента историческата подводница се намира на десет морски мили на север от Скаген - най-северния град на Дания - и на девет мили западно от позицията, съобщена през 1945-та година от британския бомбардировач. Представители на датския морски военен музей, които са открили подводницата, твърдят, че няма доказателства, че тя е успяла да се измъкне с нацистки лидери на борда или плячка. Герт Норман Андерсен, директор на музея, твърди: "Според слуховете, подводницата е била натоварена cъс  скъпоценности от Германия, оттегляйки се след края на войната. Мисля, че около нея витаят такива слухове, защото U-3523 е наистина модерна подводница за дълги разстояния, а е публичен факт опитът на някои нацисти да избягат с ценности в последните дни. Все пак подводницата е отивала в Норвегия, а не в Аржентина, където след войната се укриват много нацисти, успели да се измъкнат заедно със скъпоценни предмети и произведения на изкуството." Декласифицирани документи от американското разузнаване повдигат светлина около твърденията, че нацистки лидери, сред които и самият Хитлер, са успели да избягат в Аржентина през последните дни на войната.

Един от документите на ЦРУ е от 3 октомври 1955 г. В него се споменават до твърденията на бивш  войник на име Филип Ситроен, според който Хитлер се укрил в Колумбия, а по-късно - в Аржентина. Той дори направил снимка, направена през 1954 г. в колумбийския град Тунха и разказал, че на нея е не кой да е, а именно Хитлер. В документа се твърди: "Според Ситроен германците, живеещи в Тунха, последвали този предполагаем Адолф Хитлер с идолопоклонство от нацисткото минало, като го обръщали към него с "дер Фюрер", отдавайки му нацистки поздрав. Междувременно в архива на ФБР е разсекретен документ от 21 септември 1945 г. В него очевидец описва подробно как Хитлер пристига в Аржентина с подводница няколко седмици след падането на Берлин.

В свидетелството си той казва: "Хитлер беше посрещнат от шестима висши аржентински служители, които натовариха всички запаси на конски впряг и се отправиха към подножието на Южните Анди. Привечер групата пристигна в ранчо, където Хитлер и неговите хора се укриха". За други нацисти също се смята, че успяват да избягат в Аржентина след края на войната. Сред тях са Адолф Айхман - идеологът на Холокоста, и прословутият доктор от Аушвиц Йозеф Менгеле. И все пак, наистина ли U-3523 е подводницата, с която успяват да избягат Хитлер и хората му? Според последните открития тя е потънала с всичките 58 членове на екипажа. В датския музей се пази и копие от последната телеграма, изпратена от подводницата на 5 май 1945 г. В нея не се споменават никакви ценни товари или високопоставени пътници. Нацистка Германия ще подпише първия инструмент за безусловно предаване едва два дни по-късно на 7 май 1945 г.
Учените извършват сканиране на морското дъно, което разкрива, че U-лодката сега лежи на 123 метра под водата, което я прави много трудно достъпна. Необичайно, цялата предна част на кораба е погребана в пясъка, докато кърмата стои на 20 метра над дъното.